При голям интерес на 29 юни в Зелената зала на Дома на културата бе представена книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“ на Мирела Костадинова, която авторката определя като документална публицистика.

Философ по образование, с докторат по теория на познанието, автор и съставител на книги, Костадинова понастоящем работи в Националния литературен музей и обича да изследва личности от културния живот на България. Този път Мирела ни изненадва с книга – провокация за съдбата на 26 жени, за които „никой нищо не е казал“. И допълва „И в миналия век жената не е губила своята индиви дуалност, превръщайки се в безлична спътница. Напротив. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби и в най - трудни моменти. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е в очи пред своя дълг… Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, като не е търсила признание за това… За тези жени времето е запазило откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Друг път просто едно име, което мълчи каква е била жената, която го е носила… Исках да събера образите на такива жени, да открия способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена“.

Читателят ще се срещне с избора є на силни жени, някои изпреварили времето си – Ирина Славейкова, Наталия Каравелова, Тодорица Хаджиберова, Елисавета Консулова Вазова, Донка Гюзелева – Сарафова, Богдана Вулпе, Мара Чорбаджийска, Ана Каменова и др. На срещата тя пред стави някои от героините си, запазила архаизма им в стремежа да възкреси паметта за тях. Такъв е споменът за Ирина Славейкова, когато много заетият Петко Славейков да издава възрожденски вестници в Цариград, често отсъствал от Трявна и тя му казвала: „Петко, Петко, защо не съм книга да ме държиш все на колене. На нейните думи усмихнат Славейков отговарял: „Иринке, Иринке, защо не си книга всяка година да те менявам…“. Дълъг е пътят на изследователя за книгата в устрема за автентичност, в издирване на документи повече от три години и половина от: Националния литературен музей, Централен държавен архив, Народна библиотека, архива на БАН, Народен театър, къщи музеи „Цанко Церковски“ в Бяла Черква, Литературно-художествен музей „Чудомир“ и „Петко Стайнов“ в Казанлък, „Гео Милев“ в Стара Загора, Исторически музей – Дряново, Държавните архиви в Габрово и Пазарджик, личен архив и др. Куриоз е, че даже са получени снимки съхранени чак в Китай.

В издирванията си авторката е попаднала и на напълно забравени детски писатели. Успяла е да събере и ценна колекция от ретро снимки.

На срещата Мирела Костадинова благодари на братята Борис (хореограф) и Явор (юрист) Генчеви – габровци, възпитаници на Национална Априловска гимназия и Професионалната техническа гимназия „Д-р Василиади“, оказали съдействие в София при подготовката на книгата от близо 600 страници с богат илюстративен материал. Тя с благодарност си спомня за известната габровска журналистка Иванка Косева, която „ме е учила да пиша“.

С положения изключителен труд Мирела Костадинова разказва на съвременната българка за „жената, която носи света на гърба си, за онези бъл гарки от другото време“. И се надява да продължи и в бъдеще да вади на показ от архивите значими личности за Габрово и България.

Музикален момент на вечерта бе изпълнението на „Дует за две цигулки“ от Плейел в изпълнение на Христофор Михайлов и Иван Стоянов.