Днес, 16 юни, се навършват 100 години от рождението на един от най-великите и обичани български комици - Георги Парцалев.

Георги Иванов Парцалев е роден в Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ през 1954 г., „Театъра на Строителните войски“ през 1955 г. и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-та годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).

Не се жени и няма деца. Парцалев е гей, обаче не го разкрива публично.

Той е един от последните от златното поколение големи звезди на Сатирата, който получава званието „народен артист“. Удостояват го с него едва през 1983 година, а дълго време преди това е само „заслужил“.

Червената върхушка преди 10 ноември все намира причини да го неглижира, въпреки че е един от най-популярните българи. Причината е ясна на всички - различната му сексуална ориентация, за която е дори неприлично да се говори в годините на социализма. Естествено, той не е и партиен член. Веднъж Парцалев не издържа на приказките срещу себе си и казва на Живков:

„Всичко ли оправихте в държавата, другарю Живков, та опряхте до моя задник?“

Въпреки това той казва: "Три неща за мен са най-скъпи: здравето, приятелството и любовта - защото не се купуват с пари".

Георги Парцалев е известен с изключителна скромност и деликатност. Не е обичал интервюта. Рядко е говорил за личния си живот. За него Стоянка Мутафова казва:

„Гошо имаше очите на дете и душа на мъдрец.“

Парцалев е бил особено обичан от деца. Често играе роли на „добряк“, но в живота е бил човек с твърди морални принципи. Не се е страхувал да отстоява истината, макар и в времена, когато това не е било безопасно.

Награди и отличия:

Заслужил артист (1969).

Народен артист (1983).

Орден „Кирил и Методий“ – I степен.

Орден „Народна република България“ – I степен (1985).

„Награда за мъжка роля“ (за Методи Рашков) от филма Сиромашко лято на XXV фестивал на трудещите се (Чехословакия, 1974).

Филмография - кадри, които не избледняват:

„Любимец 13“ (1958) – първият му голям филмов успех. Парцалев вече е звезда.

„Тримата от запаса“ (1971) – военната комедия с абсурдни, но човешки образи.

„С деца на море“ (1972) – където казва култовото: „Ко ша прайм ся, като свърши филмът?“

„Баш майсторът“ (в няколко серии) – партньорство с Кирил Господинов.

„13-та годеница на принца“ (1987) – последната му роля, в приказна обвивка, но с реален блясък.

Общо участва в над 40 филма и телевизионни продукции, но още повече – в хиляди театрални представления, често в дует с близки колеги като Стоянка Мутафова, Калоянчев, Нейчо Попов.

Георги Парцалев умира от левкемия на 31 октомври 1989 г., на 64-годишна възраст, оставяйки след себе си незаличима следа в историята на българското кино и театър. Отива си тихо, както винаги е живял извън прожекторите. Но оставя след себе си цяла школа по хуманност, честност и любов към изкуството.

Макар да напусна този свят, Парцалев и днес е жив - в репликите, които се цитират, в филмите, които продължаваме да гледаме, и в образите, които отказват да избледнеят. Той е от онези редки актьори, които не просто играят роли - те оставят следа в културата.

На 100 години от рождението му, отдаваме почит на един артист, който никога не е играл за слава, а за смях - чист, човешки, незабравим.