Каним Ви на поредната образователна беседа от поредицата „Тайните на…”, която ще се проведе на 18 ноември от 17.30 часа. Събитието е съвместна дейност на Градска библиотека и галерия „Видима”. Заповядайте в библиотеката – Зала за събития.

И днес /все още/ знаем малко за личността и творчеството на Райко Алексиев, защото наложената дългогодишна забрана и забрава трудно се преодоляват.
Водещият Сава Христов ще направи обзор на живота му, ще разгледаме част от творчеството му, ще говорим за изкуството на карикатурата.

На 18 ноември се навършват 80 години от убийството на „присмехулника” Райко Алексиев – личност и творец – открояващ се с талант, съпричастност и остър поглед за обществените и политическите събития на своето време.
Той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България.

Сътрудник е на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944).
Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони.
Участва в няколко художествени изложби.

Фра Дяволо /един от множеството му псевдоними/ напълно разкрива своя талант в създадения от него през 1932 година седмичник „Щурец“, където създава почти всички карикатури, статии и фейлетони.
Жертва на острия му молив стават водещите български и европейски политици, без значение от партийната им и идеологическа принадлежност. Въпреки проблемите с цензурата през втората половина на 30-те години, изданието се радва на голям интерес и по време на Втората световна война достига внушителния тираж от 50 000 бройки.
Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив след бомбардировките на София. Той успял да издейства от Министерството на финансите сумата от 2 милиона лева, която спасява от гладна смърт семействата на много нещатни художници, евакуирани в различни села на страната.

Хумористът обаче е подценил човешката злоба и затова не очаква да бъде арестуван по нареждане на садистичния комендант на Народната милиция в София Лев Главинчев. В продължение на няколко дни той е малтретиран в училището на слепите, което е превърнато в следствено отделение, като дори и преместването му в болница не успява да го спаси. Издъхва на 18 ноември 1944 година.
Така позорно си отива един от най-бележитите българи на XX век, работил неуморно през целия си живот в името на истината и изкуството.

Книгите му са забранени след 1944 година.
Райко Алексиев е реабилитиран през 1990 година.
През 2002 година е учредена национална награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“ от община Пазарджик.
На Райко Алексиев е наречена улица в квартал „Изток“ в София. Галерията на ул. „Раковски“ 125 в София също носи неговото име, след реабилитацията му.
На 27 февруари 2013 г. в негова чест е наречен ледник Алексиев в Антарктика.