Днес се навършват 129 години от смъртта на Петко Рачов Славейков!

Петко Рачов Славйков - родоначалникът на българската възрожденска литература е роден на 17.11.1827 г. във Велико Търново. Произхожда от стар занаятчийски род, учи последователно в родния си град, в Дряново и в Трявна. Много често посещава и чете в библиотеките на Пребраженския и други  манастири от   Великотърновската мала света гора. През младежките си години задълбочено изучава  гръцки и др. езици и се запознава с много и различни произведения от сръбската и западно-европейската литература. През 1842-1843 г. учи в Свищов при Емануил Васкидович с издръжката на представители от Казанджийския еснаф.

Петко Р. Славейков е бележит български книжовник, общественик и политически деятел. Той учителствува, създава литературни и публицистични произведения, пише дори произведения за деца, проявява интереси към българския фолклор и българския език. Занимава се с българските обичаи, обреди и народопсихология. Известен е и като преводач, и като мемоарист, и като автор на учебници.Първото му литературно произведение, озаглавено „Акатист на трисветители” е запазено до днес.

През 1843 г. заради създаването на "Прославило се Търново със славни гръцки владици" е преустановена учителската му работа в родния му град и той последователно учителствува във  Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла и др. населени места.  От 1852 г. отпечатва първите си книги - "Смесена китка", "Песнопойка", "Басненик". Пише поемата "Бойка войвода" (1853) под влияние на революционните събития около Кримската война и много бунтовни песни.

В Цариград П. Р. Славейков издава в. "Гайда" (1863-1867), в. "Македония" (1866-1872), сп. "Ружица" (1871), сп."Пчелица" (1871), сп."Читалище" (1872-1873). Работи като редактор  на в. "Гайда" (1863 - 1867 г.), в. "Македония" (1866-1872 г.), сп. "Звънчатий Глумчо" (1873 г.) и сп. "Костурка" (1874 г.).

Петко Славейков се ангажира със създаването на исторически патриотични песни и поеми. През годините издава повече от 60 книги, вестници и оригинални списания.  Издава два сборника с народни песни (1860, 1868) и събрани пословици - около17 000. Издава "Български притчи и пословици и характерни думи. През 1873 г. създава блестящото си произведение „Изворът на белоногата”. За статията "Двете касти и власти", публикувана във в. "Македония" е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ.  

През 70-те и 80-те години на ХІХ в. той публикува във в. "Остен" (1879), в. "Целокупна България" (1879), в. "Независимост" (1880-1883), в. "Търновска конституция" (1884), в. "Истина" (1886), в. "Софийски дневник" (1886) и в. "Правда" (1888).

 След Освобождението Петко Р. Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия.  избран и за председател на Народното събрание (1880), министър на народното просвещение (1880) и министър на вътрешните работи (1880–1881) в правителството на Петко Каравелов.

Петко Рачов Славейков умира в София на 1 юли 1895 г. в своя дом, който се е намирал на мястото, където днес е софийския площад „Славейков”. През ХІХ в.  мястото е известно с името „Кафене баши„ заради голямото кафене, което се намирало там. Кафенето е разрушено след 1878 г., а мястото е преустроено в 30-те години на ХХ в.