Ники Комедвенска - носител на Славейкова награда за 2024

11.06.2024 г. Димка Господинова за "100 вести" 248 A A A

Поздравяваме Ники Комедвенска - поетеса с национална значимост и признание, за получената престижна Славейкова награда за поезия в Националния конкурс за лирично стихотворение в Трявна. Ники Комедвенска ще получи наградата си лично на официално връчване, което ще се състои на 15 юни в 18:00 часа в салона на НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в гр. Трявна. В очакване на това събитие си спомняме първата и единствена среща в Габрово с поетесата на 4 юни 2019 година. Тогава нейната покана гласеше: "Приятели от близо и далеч, ако в задъхания ден ви остане малко време, ще се радвам да се видим за час-два - да се посмеем на себе си, да потъгуваме за дните си, да почетем... Да си кажем приказката, но истински - очи в очи!". И така в залата за срещи и събития на Регионална библиотека „Априлов - Палаузов“ имахме удоволствието да слушаме стихове на Ники Комедвенска, рецитирани лично от нея. Срещата беше емоционална и вълнуваща, защото такава е поезията, такива са и разказите, такава е и самата Ники Комедвенска.

"Родена съм в гр. Сливен в едно жежко лято. Макар че корените ми са от двата края на България, че и отвъд нея, докато съм раснала под сърцето на мама, сигурно съм прихванала нещо от бунтовния дух на Балкана. Затова не мога да си стоя кротко. Пак тук, в Сливен, завърших гимназия, наречена на името на големия възрожденски поет Добри Чинтулов, а моята алма матер е Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий”. Иначе съм обикновен човек, не по-различен от продавача на вестници и от усмихнатото момиче, което връзва букети с разноцветни панделки. Понякога, ако успея да си открадна малко време, ходя за риба. Мога да гледам с часове задъхания бяг на реката и да слушам тихия шепот на листата, докато се опитвам да разгадая магическите им знаци. Не успях да засадя дърво, макар да опитвах много пъти… Обичам града си, земята си, но най-много обичам езика си. Думите, с цялата им красота и многозначност, ме опияняват. Вярвам, че на този свят няма оръжие, което да притежава тяхната мощ. Думите са това вълшебно нещо, което ни прави хора. Какво искам от живота? Да ми даде достатъчно време, за да завърша започнатото. Какво искам за детето си? Една България, която с гордост да нарича родина. Ето това съм аз. Ни повече, ни по-малко…"

Просто Ники Комедвенска