16 май, 17:00 часа, Зала 3

Новата постоянна изложба “Сатира и пропаганда” проследява периода на създаване на колекцията на Музея на фона на новите правила в (и употреби на) сатирата при установяването на комунистическия режим у нас. Особено внимание се обръща на това как появата на Дома на хумора и сатирата променя и развива полето на карикатурата и сатирата в страната.

Изложбата представя изследване на карикатурите, участвали в Международното биенале на хумора и сатирата, организирано от Дома на хумора и сатирата от създаването му през 1973 до края на тоталитарния период през 1989. Целта ѝ е да оцени възможността за сатира в общество, в което свободата на изразяване е ограничена, а възможността за критика е заключена в нормата на „малката правда” – могат да бъдат осъждани отделни явления и грешки на бюрокрацията до определено, невисоко ниво на власт, без да бъдат конкретно назовавани и посочвани партийни лидери, често използвайки т.нар. „езоповски език”. Организаторите на Биеналето са пределно честни, избирайки Голямата награда да бъде наречена именно „Златен Езоп”. Другата употреба на сатирата в карикатурата, там, където тя е насочена навън, към международната политика и идеологическия враг, е напротив, съвсем конкретна, с ясно изобразяване на политически фигури като Маргарет Тачър, Ричард Никсън, Роналд Рейгън, Хенри Кисинджър. Правдиви или не, в силно заглушена и контролирана информационна среда, тези карикатури се превръщат в пропаганден инструмент – практика, вече добре отработена на страниците на вестниците „Папагал” и „Стършел” още с установяването на новата власт.
С цел онагледяване на духа на времето и границите на свободата, в изложбата са представени и три събития извън Биеналето:

• случаят „Люти чушки” с книгата с епиграми, подбрани и озаглавени от Радой Ралин и илюстрирани от Борис Димовски;
• арестът на Тодор Цонев заради открити в ателието му карикатури на Тодор Живков и други партийни първенци;
• карикатурата „Хайдушко хоро” на Георги Чаушов, публикувана на страниците на вестник „Стършел” през ноември 1989 година.
  Няколко ключови теми се открояват в разгледания обем от биенални карикатури: войни и конфликти, икономически кризи, критика на западното общество, апартейд, религия, екология, от една страна в световен план и от друга, във вътрешнополитически план – животът на малкия човек, бюрокрацията, търсенето на смисъл, битовите несгоди, властовите отношения в дома.
  Посетителите имат възможността да се включат в изложбата чрез интерактивно приложение с два модула – самоирония и ре-карикатура. В първия зрителят може да постави собствения си образ в избрана карикатурата, а във втория – да ремиксира атрибути от различни карикатури, създавайки своя.

Проект “Адресът на сатирата” – създаване на изложба от фонда на Музея „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово и съпътстваща програма относно ролята и границите на сатирата и експонирането ѝ в реновирани пространства в Музея”.

Проектът се изпълнява по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана от ФМ на ЕИП 2014-2021 г.
Договор № BGCULTURE-1.001-0039

www.eeagrants.bg