Реалността и фактите зад промяната, на кредитния рейтинг на България от Fitch, която премиерът шумн

25.02.2021 г. Юлиян Войнов 565 A A A

 

         Във връзка с промяната на перспективата от стабилна към положителна на кредитния рейтинг на България от Fitch, което се оказва, както винаги, голям дразнител за премиера да коментира успехите на правителството, добре е да се посочат обективните причини за тази промяна, а не пропагандната версия на премиера и министрите му.

         На първо място още през 2019 година България има положителна перспектива на кредитния си рейтинг от BBB, който дават и трите основни кредитни агенции в света, като именно Fitch за първи път променя перспективата на положителна на 22.03.2019 г. последвана от Moody’s (Baaa) на 30.08.2019 и S&P (BBB) на 29.11.2019 г. Общо взето Fitch е първата агенция всяка година, която прави актуализация на кредитните рейтинги през февруари – март.

       С началото на корона кризата в началото на 2020 г. кредитните агенции актуализираха рейтингите на страните и в общия случай ги намалиха, като промяна за България беше именно в перспективата – от положителна тя беше променена на стабилна и от трите агенции.

       В началото на 2021, след започналото отшумяване на здравната криза и по-голямата яснота относно икономическите и финансовите последици от нея, идва времето за ново осъвременяване на рейтингите и в случая България възстановява кредитната си позиция преди кризата на BBB с положителна перспектива.

       Три са основните фактора, на чиято база Fitch прави промяната на перспективата и тези фактори може да се каже, че са историческа даденост, която ще влияе върху бъдещата оценка на рейтинга на държавата, но зависи в ограничена степен от самото правителство.

       На първо място за Fitch е важна макроикономическата стабилност на страната, като тя базира своята оценка и очаквания за бъдещо развитие на наличието на валутен борд. Това е основната котва, която предопределя стабилността на рейтинга на страната. България обаче е във валутен борд от 1997 г. и всъщност очакванията на агенцията са, че той ще бъде запазен до влизането на страната в еврозоната, без някакви опити за неговото дестабилизиране. Всъщност една от критиките на агенцията в миналогодишната промяна беше именно във връзка с проблемите около промяната на законодателството по отношение фиксирания курс на лева към еврото, което създаде немалко турбуленции в страната.

       На второ място, основен мотив за промяната на перспективата е влизането на България в. ЕRM II. Това е другата основна котва, която е от изключителна вжност за агенцията, като в съобщението изрично се подчертава, че рейтингът на България ще бъде увеличен при очертана ясна перспектива за влизане в еврозоната. Имайки предвид огромното забавяне при влизането на страната в ERM II и начинът, по който това влизане се случи, с много ясно поет политически ангажимент от страна на европейските институции, то пътят към еврозоната надали може да бъде директно вменен на работата на правителството. Нещо повече, начинът, по който страната влезе в механизма за малко да опорочи целия процес по приемането и имаше реална опасност от ново отлагане. Толкова за готовността на правителствата на Борисов да изпълнят може би един от основните си политически приоритет за своето цялостно съществуване.

       И на трето място, много сериозен фактор за промяната в перспективата са очакваните огромни финансови стимули и средства, които ще влязат в България през следващите години по линия на Многогодишната финансова рамка на ЕС в размер на EUR 16.6 млрд. (27% от БВП за 2020) и по линия на Next Generation EU механизма (EUR 7.5 млрд. – 12% от БВП под формата на безвъзмездна помощ). Именно правилното усвояване на този огромен финансов ресурс е в основата за очакванията на Fitch, че растежът през тази година ще бъде 3% и че той ще достигне 4-5% през периода 2022-2025. Същевревенно агенцията много ясно артикулира съмнението си, че България има възможност да усвои подобен ресурс. В случая би трябвало да се допълни, че това очакване не е свързано с масовите кражби на европейски фондове.

       Ако се анализират причините защо България ще получи такъв огромен ресурс като процент от своя БВП от европейския бюджет и фондове, то отговорът, който е даван нееднократно е, че причината е дълбокото икономическо изоставане на страната от средните показатели в ЕС, което изоставане ЕС се опитва да компенсира с наливане на средства, които да подобрят скоростта на реална конвергенция на страната. А изоставането на България спрямо всички останали страни от Източна Европа се задълбочава през годините, най-вече по време на управлението на правителствата на Борисов.

      Това са основните три фактора, на чиято база Fitch променя перспективата на рейтинга на страната в благоприятна посока. Както се вижда, много е трудно да се твърди, че тези фактори са следствие на някакви сериозни усилия и действия на правителството. Напротив, може да се аргументира твърдението, че правителството със своите политики има опасност да подрони макроикономическата стабилност, каквито опити се виждат в разхлабването на фискалните правила, залегнали в Закона за публичните финанси, в Закона за БНБ във връзка с валутния курс и накрая в политиката си на изключително неправилно разпределение на средствата от европийските фондове и тяхното насочване към близки до властта фирми.

       И в заключение, в категоричен контраст на изказаните от премиера оптимистични манипулации за развитието на българската икономика, коефициентът на общата смъртност в България през 2020 е 17.8 промила, което представлява най-високата смъртност с най-високото нарастване за една година в света. От тази гледна точка да се твърди, че правителството се справя най-добре с кризата е наистина арогантно твърдение, чиято цел е просто заблуда на публиката без да е свързано с реалните икономически и политически предизвикателства, които стоят пред страната и които се задълбочават именно в следствие на политическите решения на управляващите!