Мазина е житейската и творческата муза на безспорния филмов гений Федерико Фелини. Безрезервно вярна на своя любим съпруг и режисьор, тя великодушно прощава всевъзможните му изневери. А дотолкова съдбовно обвързани са двамата, че през месец март 1994 г. Мазина умира само четири месеца след кончината на Фелини.

Част от големите филми на Фелини завинаги са белязани от актьорската игра на неговата Джулиета. Спомняме си я като невинната и очарователна Джелсомина в „Пътят“ /1954/ – ролята, която спечелва на Мазина както световната слава, така и сравнението „Чаплин в женски дрехи“. Обичаме я и като раздаващата тялото си, но бореща се за своето достойнство проститутка в „Нощите на Кабирия“ /1957/ – филмът, на чийто финал сълзите на Кабирия, изплакани през онази незабравима усмивка на надеждата, разтърсват всекиго от нас.

Почти три десетилетия по-късно, и то пак благодарение на Фелини, Мазина успява да напомни с нови сили за себе си. Партньорството ѝ с Марчело Мастрояни в „Джинджър и Фред“ /1986/ е пропито с болката от неизбежната старост, но и с финеса на ретро-хореографията.

През цялата си кариера актрисата трудно е приемала да работи с други режисьори освен с Фелини. И все пак една от най-известните ѝ роли е тази на Баба Хола в режисираната през 1985 от словака Юрай Якубиско екранизация по прочутата приказка на Братя Грим. Филмът, който е копродукция между отдавна несъществуващите Чехословакия и ФРГ, съумява да превърне Мазина в любимка и на детската аудитория.