ЛОКДАУН И БОНУСИ
Здравейте, приятели и драги читатели с голяма радост ви съобщаваме, че най-накрая "Будно Габрово" успя да осъществи и да ви покаже граждански информационен портал за Габрово и областта. Тук ще може да се прочетат и видят различни мнения и новини предимно по въпроси, свързани с нашия град, обществото и политиката тук, бизнес, култура, спорт и всякави други интересни теми, които вълнуват габровци. Докато разбработим пълната функционалност на сайта, бихме искали да ви запознаем с някои значими за нас материали по актуални събития, случили се в близките месеци. Тази статия е една от тях и касае политическата и управленска немощ на управляващите по отношение на "ковид-кризата" и злоупотребите при нейното управление.
Поредицата от скандали в последните месеци и липсата на адекватни управленски решения доведоха до криза в цели браншове на икономиката, с тежки социални последици. На фона на всички български неуредици не може да не отбележим, че нормалните европейски държави взимат мерки за всички членове на обществото.
На 24 декември 2020 г. Френският президент се обърна към нацията и очерта етапите на предстоящата борба с корона-кризата. Конкретно посочи параметрите, които ще се следят и какво следва при различните им стойности. Бяха представени разчети на налични болнични легла и ресурси, които да не бъдат изчерпани, а лекарите, сестрите и здравните работници да бъдат запазени. Основна задача на предложената Програма бе спасяването на човешки животи, работоспособността на институциите и икономиката.
Два месеца по-късно, у нас все още няма нито един документ, произлязъл от властта, с ясно виждане за действията й, спрямо величини на определени статистически данни от кризата. Не е ясно при какви параметри се затварят различните обекти и дейности, при какви се отварят. Една и съща институция сутрин съобщава едно, след обяд друго, а по едно и също време министър председателят и здравният министър говорят различни неща, което е управленскиразнобой в с трагични последствия.
Съмнителната практиката да се преговаря с представители на различни браншове и да се търсят договорки, носещи тишина и мир или разединение на бранша, при условие, че липсват конкретни правила, поражда напрежение, недоверие, конфликти и среда за корупция.
Позицията на Стопанска камара – Габрово е, че трябва да има ясно и точно разписан ред, който да указва хода на мерките, както направиха в редица европейски държави отдавна. Когато няма система, по която да се работи, хаосът и провалът са неизбежни.
Още по- тежко става положението на цели групи от обществото , когато липсват адекватни държавни финансови помощи (мерки) при принудителното спиране на дейност. Цели браншове са обречени на фалит, а представителите на техните професии на разорение, гладуване и липса на перспектива за бъдещето. По данни на ресторантьорския бранш 1/3 от фирмите въобще няма да отворят. В същото време, от отчети на държавни и местни служби се вижда, освен редовно изплащане заплатите на администрацията, но и щедри допълнителни възнаграждения, което говори за наличие на достатъчно пари в държавата, които незнайно защо не са предвидени за свободните професии, самонаетите лица и всички, други граждани, на които държавата им забранява да се трудят.
Необяснимо, от финансова, социална и човешка гледна точка, е привилегироването на висшата администрацията, чрез допълнителното й финансово облагодетелстване от държавата, на фона на неуредиците, спохождащи реалния сектор. Време е да се помисли най-вече за ограничените дейности и свързаните с тях свободни професи. Всички, които останаха без доходи – сервитьори, бармани, певци, фотографи, танцьори, водещи, музиканти, озвучители, ресторантьори, учители по изкуства на частна практика и т.н.– заслужават това отношение на държавата, което получава администрацията.
Време е държавата да разпише точни параметри кога няма да се работи, а когато не се работи да поеме ангажимента за засегнатите. Останалото е издевателство над съдбите и достойнството на хора, които с честен труд се издържат и са плащали данъци и осигуровки, за да направят възможно съществуването на същата тази държава, която сега ги обрича на мизерия и различни форми на гибел – финансова, психическа, физическа…
Защото в една нормална държава всеки труд е важен и ВСЕКИ човек е важен.


