ТЕХНОЛОГИЯ НА КОРУПЦИЯТА II – Хеликоптери, Ремонт на културен дом и други подобни

30.11.2022 г. Пепа Сомлева 424 A A A

     Техниките за корупционни практики са толкова много, че може да се напише книга.

     Начинът, който ще разгледаме днес е да се направи така, че да се яви само един кандидат за изпълнение на обществената поръчка и този кандидат да е „Правилният“.

Вече Възложителите не поставят дискриминиращи условия, за да спечели близкия до тях кандидат, защото това им носи финансови корекции, а направо поставят невъзможни цени.

Това се прави за всичко, както на държавно, така и на общинско ниво. Тук ще дадем един пример на ниво държава и един пример на ниво Община. За да няма сърдити ще наречем общината Гербово, а министърът – на Подмяната.

Та примерно, обявява екипът на министъра на Подмяната обществена поръчка за доставка, например,  на хеликоптери, а кметът/кметицата на Гербово поръчка за ремонт, например, на Дом на културата. Но за да няма навлеци, които да объркат схемата, цената е толкова ниска, че е невъзможно да се изпълни поръчката. И всеки нормален кандидат се отказва. Ура! - всички са отстранени. И „Правилните“ кандидати подават документи и който не е запознат какво се случва се чуди как ще стане. А това, което се случва е, че „Правилните“ кандидати имат уверението на министъра или на кмета/кметицата, че допълнителни пари ще бъдат осигурени. Това, че на Правилния му е гарантирано спечелването на поръчката и дофинансирането й също струва доста, под формата на тлъста комисионна. За комисионната ще има друга статия – колко е и как се разпределя по веригата.

И тук вече има два варианта за пред хората– поръчката може да се изпълни или може да се провали.

Поръчката се проваля, ако например министърът на Подмяната вече не е министър и не може да осигури дофинансирането/анекса на договора (например за хеликоптери). Съответно новият министър смята, че тези изпълнители не са „негови хора“ и той също не желае да осигури допълнителни пари за тази поръчка – няма договорка и кандидатът се отказва. И новият министър пуска нова поръчка, и всичко започва отначало.

Поръчката се реализира, когато Възложителят си е на мястото, например кметът или кметицата на Гербово. Въпросният кмет/кметица започва да търси начини да изпълни обещанието си, защото ако не го направи, нито ремонтът ще стане, нито ще има комисионна. Кметът или кметицата пробва по всички възможни процедури да откопчи допълнително 20-30% от някъде за  поръчката. Ако не успее има един сигурен вариант – да бръкне в местния бюджет и да лиши жителите на Гербово от пари, предвидени за улици, тротоари, други неотложни ремонти. Понякога наглостта и алчността на някои кметове/кметици стигат такива гигантски размери, че вземат пари не само от бюджета за текущата година, но и от следващите. Разбира се, това става с помощта на контролирано мнозинство в Общинския съвет, което послушно гласува плячкосването на публични средства, а пиарите представят горните грабителски за гражданите действия като огромна грижа за града, за сградата (например Дом на културата), като геройство на кмета/кметичката.

 

По гореописаните начини се случва следното:

В първия случай се отлагат за пореден път важни за държавата проекти и България затова продължава да изостава във всичко – заради неосъществена поредна корупционна сделка.

Във втория случай ремонтът криво-ляво се случва, но са ограбени гражданите на Гербово за години напред.

 

Очаквайте скоро и други практики, създадени за коруция.