Стари политически влъхви и нови авантюристи осребряват енергията за промяна в парламента, чрез грозни пазарлъци, докато енергията и приносителите й си отиват. "Новите" партии остават, но вече са като старите.

     Вече повече от година три партии усърдно се борят за приза „Спасител на Народа“.

     Първата по численост ни е подадена от телевизора, чрез една от най-скъпите шоу-програми. Видя се, че ръката, която я подаде, въпреки, че е дълга не е на Слави, а съдържанието на партийния актив е със стойност и численост на африканска секта. Само отбелязвам, че в телевизора всичко влиза, чрез пари и излиза за пари.

     Следващата е също толкова стойностна. Там въпреки изнуреното бабуване на медийна империя, посолство, стари акъллии и тонове пари, съдържанието, което събраха е подстригано и пребоядисано, прегрупирано и препакетирано от бивши управляващи или коалиционни партньори на ГЕРБ – например Реформаторския блок. Там баячите са толкова много, че е трудно да се мисли чия воля ще се изпълнява най-напред, ако се имат предвид вложенията и обещанията срещу тях. Там сектите официално са три, а не официално поне осем.

     Третата „сила“ е най-нова, но за сметка на това най-бързо разкритата. Явиха се като протестиращи, защото имаше недоволство. И го яхнаха ката ден пред телевизора. Но после бързо се разбра – кой дошъл да печели от листи, кой взел пари да сменя закони, кой търгува с бъдещи постове...Все влъхви на на „едикойси“. Иначе казано там на брой са около дузина, но всеки сам си е цяла секта.

     И всички от партии на „протеста“, се обявиха за партии на „промяната“ – сигурно им е неудобно, някак си, да са чак толкова нагли. Но и второто е твърде прекалено и хората ги нарекоха с дума, където „о“ е заменено с „д“.

     Не знам кой очаква промяна от „новите“ партии, съчетани от старо задкулисие. От старите секти още по-малко. Особено след кристализиране целта на щурма към парламента, видна от срамните пазарлъци там, без резултат за Нас. И се сетих за онзи виц, в който в едно село се борили с ламята, която ги тормозила. Докато го четете, мислете за ламята като за партиите в парламента, а за юнака като за Народа и ще видите, че след толкова протести и борба на хората срещу пороците в управлението, ситуацията сега в България е „2:1 за Народа“:

Някакво село пропищяло от една триглава ламя.
Тази гадна ламя много години яла от селото девици, добитьк и от време на време по някой юнак.
Най-накрая дошъл най-големият юнак и тръгнал към пещерата.
Събрало се цялото село на безопасно разстояние да гледа.
Юнакът влязъл в пещерата. И се чула ужасна патаклама.
ПО едно време юнакът излязъл и хвърлил на земята едната глава на ламята:
- Едно на нула за юнака..
Влязъл обратно - тряс, прас.. след малко излязъл, хърлил втората глава и казал:
- Две на нула за юнака..
Пак влязъл - тряс, прас.. по едно време излязла ламята - държи главата на юнака и казала:
- Две на едно за юнака!